#

За политическата безидейност на подслушващите

Автор: Найден Кирилов

„Фактите са по-добри от сънищата” Уинстън Чърчил

podslushvaneТемата относно нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства е особено актуална в българския обществен живот вече повече от десет години. Откритата подслушвателна техника в дома на тогавашния главен прокурор предизвика дискусии, политически декларации, разследвания и законодателни решения, целящи установяването на ред в тази специфична дейност, необходима преди всичко на обществената сигурност. За съжаление и изричаното от политиците по тази тема, и регламентацията в нормативните актове, уреждащи тези отношения, не могат да се определят като дали съществен резултат. Има сериозно различие в това, което говорят политиците и това, което (не)правят.

Нещо повече. Стана така, че представителите на политическата власт в силовите ведомства, т.е. тези, които трябваше да следят за спазването на гражданските и политическите права, се превърнаха в инициатори за нарушаването на същите тези права на политическите си опоненти.

Политическите представители, независимо дали бяха управляващи или опозиция, почти непрестанно, клиширано, говореха за политическа воля за справяне с тези проблеми. Упрекваха се взаимно, че едните или другите нямали воля за справяне с незаконните подслушвания и проследявания. Говореше се за политически репресии. Оказа се, че това говорене не е нищо друго освен популизъм, вербална активност, прикриваща държавническа пасивност.

Според мен тук не става въпрос за наличие или липса на воля. Волята е необходима, но тя е вторичен фактор. Тя е нужна, за да бъде реализирано дадено решение. Въпросът не е според мен в желанието за изменение на законовата рамка, уреждаща използването на специалните разузнавателни средства. (Не че няма какво да се промени в него, но това е последваща, формална необходимост). Въпросът е не за буквата на закона, а за неговия дух.

Нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства е доказателство за няколко съществени проблема на политиците, позволяващи или толериращи това. Първият е за техния морал и тяхната чест. Вторият е за тяхната политическата безидейност и страх от загуба на властта.

Да се подслушват политически опоненти е преди всички неморално. Разрешаването, насърчаването, подбуждането или искането да се подслушва тези граждани е израз на духовна бедност, на безпринципност, дори на липса на възпитание. Аморално е да се използват държавни средства за подслушването на политическите противници за сметка на други въпиющи нужди в бюджетния сектор.

Има и нещо друго. Нареждането да бъде нерегламентирано подслушван политик е нарушаване на клетвата. Клетвата, която всеки министър, всеки човек под пагон дава. А тази клетва съдържа винаги обещание да се спазват Конституцията и законите и да се отстояват преди всичко държавните интереси. С незаконното използване на разузнавателни средства се нарушават конституционно гарантирани политически и граждански права, които са основополагащи. А с това се нарушава клетвата. Когато това се случи съзнателно заради лични, групови или партийни интереси, ясно е че този гражданин е загубил честта си. Честта си на министър, на политик. Честта на пагона.

Проблемът, обаче не е само на съзнанието. Той е проблем и на мисленето. По-конкретно, проблемът е невъзможността да бъдат формулирани идеи, които да поставят началото на правилното решаване на този недъг в обществената ни среда. Или казано по друг начин – на политическа безидейност.

При липсата на идеи за развитието на държавата като основна институция на гражданското общество, съвсем естествено е да не бъдат предлагани мерки за прекратяване предпоставките за този проблемите, а оттам и за тяхното решаване. Липсата на мерки създава подходяща среда да бъдат заставяни служители по сигурността да прилагат специални разузнавателни средства, резултатите от тях да бъдат свободно публикувани, а с това да бъде отклонявано общественото внимание от фундаменталните проблеми на държавата.

Незаконното подслушване е проявление на политиката на мизерията, която се е водила от сегашните политически представители. То е плод и на техния непрофесионализъм като политици, и нисък морал.

В общественото пространство постоянно излизат декларации против  подслушванията, но се спира до там. Тези политически клишета в разговорна форма са празни думи. Зад тях не се крият решения, а още по-малко идеи.

Въвеждането на поредния подпис в процедурата по прилагане на разузнавателни средства, поредното разследване, поредната политическа декларация „заклеймаваща” това, са само съществено непроменящи детайли, които не решават генерално проблема. Самото изменение на закона или увеличаването на санкцията не променят нещата.

Нужна е друга нова политика, провеждана от други, нови политици, необременени с недъзите на сегашните. Нови политици, които имат и знанието, и морала, и ентусиазма да се справят с проблема с подслушванията. Които да поемат отговорността за тази политика.

Идвайки в политиката тези нови политици ще разчупят най-малко статуквото, политическите монополи, което от своя страна ще направи подслушванията ненужни. Ненужни, защото знанието и моралът на тези нови политици ще бъде гаранция против тяхното подслушване. Чисто и просто резултатът от подслушването ще бъде безполезен, защото записаното няма да е дискредитиращо, няма да създава зависимости.

От своя страна моралът на новите политици няма да позволява те да нареждат подслушвания.

От своя страна знанието на новите политици е гаранция за тяхната идейност.

От своя страна ентусиазмът на новите политици е предпоставка за наличието на воля да бъде приложена идеята за благоденствието.

Гражданите искат промяна. Но за да стане промяната факт е нужна друга промяна – на политическите представители. В парламентарната демокрация това може да стане само с избори. На избори, на които да се даде вот на доверие на съпричастността, отговорността, знанието, морала и ентусиазма.

Видно е, че обществото търси промяна. Ясно е, че то може да даде началото на тази промяна. Остава тя да стане факт.

Колко истина има в Николай Хайтовите думи: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш”.

Оставете коментар

Коментари

Анонимен

26 юни 2013, 12:00 PM

Питайте външните наблюдатели!Те ще ви кажат от кои среди да търсите „новите“ политици!Истината е,че всички квалификации за българите се отнасят единствено и само за мъжете-българи!


yityjdjktry

03 юни 2017, 06:46 AM


yityjdjktry

03 юни 2017, 09:15 AM


payday loans online

19 август 2017, 08:37 PM

payday loans bad credit
payday loans online
payday loans online california


viagra 100 mg

21 август 2017, 07:40 AM

viagra sale asda
viagra 100 mg
cheap viagra canada


casino

27 август 2017, 12:00 AM

best online casino in the usa
casino
online bingo for united states players


levitra 20 mg

01 септември 2017, 06:16 PM

generic levitra cheapest prices
levitra 20 mg
cheap levitra pills


generic viagra

07 септември 2017, 04:24 AM

how old do you have to be to buy viagra
generic viagra
buy viagra from india